Търсене:

 

Начало > Специалисти > Бременност > Спонтанен аборт

Спонтанен аборт

Под спонтанен аборт се разбира самоволното прекъсване на бременността до 28 гестационна седмица (г.с.).
Честотата на тази акушерска патология е 8 – 12 % от броя на бременностите, завършили с раждане.

Причини за спонтанен аборт:

  1. Генетични аномалии – в първите два месеца на бременността около 50 % от спонтанните аборти се дължат на хромозомни аномалии – най-често полиплоидии (кратно увеличение на нормалния брой автозоми). Важно е да се знае, че тяхната почва е случайна и не е свързана с повишен риск от повторение при следваща бременност.
  2. Хормонална недостатъчност – важна причина за спонтанен аборт в срок до 12-та г.с. играе недостигът на прогестерон, т.нар. “протектор на бременността”. При дефицит на прогестеронова продукция от жълтото тяло, на бременността се създават условия за дефектна имплантация на оплодената яйцеклетка, влошеното и кръвоснабдяване, покачване съкратителната функция на матката и като следствие на това – спонтанен аборт.
  3. Инфекции – имат сериозен дял като причина за спонтанен аборт, особено в първите седмици на бременността. Водещо място заемат “невинните” вирусни заболявания, масово разпространени в есенно-зимния сезон. Високата температура, интоксикацията на организма, както и директното засягане на бързо делящите се  ембрионални клетки от вирусния причинител имат за честа последица ранна ембрионална смърт и последващ спонтанен аборт. Специално внимание заслужава рубеолният вирус, поради изключително високия процент вредни ембрионални аномалии на сърдечно-съдовата, нервната система и очите. Тези специфични увреждания се отнасят до бременни жени, боледуващи от рубеола в срок до 12 – 14-та г.с.
    По ред причини и недоразумения в  общественото съзнание е преекспонирана ролята на т.нар. зоонози – инфекциозни заболявания, при които междинен гостоприемник е човекът – респективно бременната. В тази група заболявания влизат токсоплазмоза, листериоза и бруцелоза. Важно е да се знае, че те могат да предизвикат спонтанен аборт и/или вродени увреждания на плода, само и единствено при прекарана в хода на настоящата бременност тежка, септична форма на заболяването. От тази гледна точка е медицински безсмислено и икономически неоправдано масовото изследване на бременните за антитела срещу токсоплазмоза, с цел “откриване” на причината за спонтанен аборт при предишна бременност или определяне на риска от спонтанен аборт при настоящата.
    В групата на инфекциозните причинители не бива да се неглижира ролята на бактериалните агенти – както при заболявания извън гениталната сфера (ангини, пневмонии, цистити, пиелонефрити и други), така и особено в гениталния тракт – влагалище, маточна шийка, маточна лигавица, тръби и яйчници. От посочените локализации акцентирам на най-честата, в диагностично и терапевтично отношение най-благодатната и за съжаление – най-пренебрегваната – влагалището, с възпалителни промени по лигавицата, или както широко (и неправилно) е известно т.нар. “бяло течение”.

    Няма “нормално” течение! Всяко по-обилно течение от влагалището съпроводено или не от допълнителни симптоми – зачервяване, оток, парене, сърбеж и други, налага задължително гинекологичен преглед, по преценка микробиологично изследване и адекватно лечение. В противен случай е налице риск от асцендентна  инфекция със засягане на плодния сак и последващ спонтанен аборт.
  4. Вродени аномалии на гениталиите – хипопластична (недоразвита) матка, едно- или двурога матка, матка с пълна или частична преграда (септум) и други. Общото за всички тях е, че не предоставят достатъчно добри възможности за имплантация и нарастване на оплодената яйцеклетка. Малката и/или неправилно формирана маточна кухина, недостатъчно развитият мускулен слой на матката, недобре подготвената хормонално лигавица, често и в комбинация с хормонална недостатъчност, водят до спонтанен аборт. Типична за тази група причина е поредицата от спонтанни аборти, като често следващият е в по-късен срок на бременността.
    С известна условност към тази група причини за спонтанен аборт мога да включа т.нар. истмикоцервикална недостатъчност – вродена или придобита патология, засягаща маточната шийка и долния маточен сегмент. Тази патология на бременността води до спонтанен аборт в срок 14 – 20 г.с.
  5. Макар и рядко, причина за спонтанен аборт могат да бъдат доброкачествени тумори на матката – например множествени миомни възли или яйчникови кисти (най-често усложнени – например при торквация – усукване на крачето на кистата).

Поради ограничения обем няма да разглеждам фактори за спонтанния аборт, които са с по-малка честота, несигурна или спорна роля в развитието на това усложнение на бременността – например кръвно-групова и Rh-несъвместимост, различни интоксикации, неправилно или недоимъчно хранене, хиповитаминози, механични и психични фактори и други.

Клинична картина на спонтанният аборт

В зависимост от срока на бременността и причинният фактор, клиниката може да бъде разнообразна – от пълна липса на симптоми до застрашаваща здравето и живота на бременната състояния.

Обикновено водещите симптоми на спонтанния аборт са два – кървене от влагалището и болки в долния етаж на корема, слабините и кръста. В зависимост от срока на бременността, причините за спонтанния аборт и етапа в развитието му (заплашващ, начеващ, в ход, непълен, пълен) двата основни симптома са проявени с различна интензивност. Правилното поведение на бременната, дори и при “слаби болки” или “леко кървене” е да потърси без отлагане консултация с личния си гинеколог.

Не отказвайте гинекологичен преглед! Той не само не може да доведе до спонтанен аборт (доста разпространено схващане!?), но е задължителен с цел точна диагностика, терапия и преценка за необходимост от от хоспитализация. Прецизното диагностициране включва и задължително ехографско  изследване (за предпочитане вагинална ехография). Единствено с нея е възможно максимално ранното и точно откриване на отклонения в развитието на бременността, водещи до спонтанен аборт - “кухо яйце”, загинал ембрион, частично отлепване на плодния сак от маточната стена, вродени аномалии на плода и други.

Освен посочените задължителни диагностични приоми се използват и редица други методи и тестове, съобразно знанията и възможностите на личния Ви гинеколог и здравното заведение.
Лечение на спонтанният аборт – оставете тази грижа на Вашия гинеколог!

Д-р Николай Славов - Акушер-гинеколог

Д-р Николай Славов е роден на 05.09.1955 година в град Пловдив, където завършва средно образование. Медицина следва във ВМИ - град Плевен и се дипломира през 1982 година. Започва работа като акушер-гинеколог в град Долни Дъбник. От 1983 година е асистент в Катедра "Акушерство и гинекология" - ВМИ - град Плевен, където работи и до момента като главен асистент във II-ра Акушерска клиника.