Търсене:

 

Начало > Специалисти > Бременност > Анемия и бременност

Анемия и бременност

Значението на проблема анемия и бременност се определя както от високата му честота, така и от неблагоприятните му последици върху бременната и плода.
Анемиите по време на бременност са най-честото вещество обменно заболяване в света - според различни автори между 35 и 50% от бременните към термина за раждане са с анемичен синдром.

Какви са последиците на анемичния синдром върху бременната и плода?

Най-честите симптоми са неспецифични - умора, слабост, главоболие, световъртеж, особено при рязко изправяне. Много често тези симптоми се тълкуват от бременните, а за съжаление и от лекарите като свойствени за бременността, докато по същество те са проява на тъканен кислороден глад. При задълбочаване на анемичния синдром се появяват бледост на кожата и лигавиците, засилен косопад, мигренозно главоболие, болезнени рагади (цепнатини) по ъглите на устата, смущения в растежа на ноктите, понижаване на кръвното налягане,ускоряване на пулса, пробождащи болки в сърдечната област. Тежките и дълготрайни анемии са свързани с редица типично акушерски проблеми - повишена честота на преждевременните раждания, мъртво раждания, преждевременно отлепване на плацентата, слабост на родилната дейност, хроничен кислороден глад на плода, водещ до повишен риск от изоставане на телесната му маса и нарушения в развитието и функциите на отделните му органи и системи. Рискови моменти са налице и скоро след раждането - обилни кръвотечения в плацентарния и ранния следплацентарен период поради нарушена контракционна способност на маточната мускулатура; нерядко развитие на инфекции в следродилния период.

Основните критерии за диагностициране на анемичен синдром при бременни са:

  • Концентрация на Hb (хемоглобин) < 110 g/l
  • Брой на Er (червени кръвни телца) < 3,5.1012/l
  • Ht (хематокрит) < 0,33

Кои са основните видове анемии по време на бременност?

 Най-често се касае за т.нар. желязо дефицитна анемия - 85-90% от всички анемии при бременност. В около 5% от случаите се касае за кръвоизливни анемии (напр. при чести, дори и не обилни кръвотечения при плацента превия), а в 0,1 - 4% за мегалобластни анемии, развиващи се при дефицит на Vit B12 или фолиева киселина.
Преобладаващата честота на . желязо дефицитна анемия, лесното и диагностициране и отличните резултати в профилактиката и лечението и са основание за по-подробното и разглеждане в този материал.

Обмяна на желязото през бременността

 Общото количество желязо при здрава жена във фертилна възраст е между 4800 и 5500 мг. Основна част от него (2500 - 3000 мг) е свързана с кръвната маса, около 1500 мг са включени в т.нар. клетъчни хемини и желязо съдържащи клетъчни ензими, участващи в активния кислороден транспорт. Около 25% от желязото в организма се намира под формата на депо (резерв) в черния дроб, слезката и костния мозък. Циркулиращото в кръвния серум желязо (т.нар. серумно желязо) е около 3,5 мг.
Желязното съдържание в организма се поддържа в равновесие чрез баланс между усвояване на приетото и изхвърлено от организма желязо. Освен физиологичните загуби на желязо, полово зрялата жена трябва да покрива и периодичните загуби на желязо с мензиса, прекараните аборти, бременности, раждания и кърмене. Така например месечната загуба на желязо с мензиса е 30 мг. С настъпване на бременността спират загубите на желязо поради промените настъпващи в организма на бременната и във връзка с формирането на плодното яйце и развиващия се плод:

  • За нарастване на бременната матка са необходими 50 мг желязо;
  • За формиране и развитие на плацентата - 50 - 100 мг желязо;
  • За увеличената продукция на еритроцити - 300 мг желязо;
  • За развитието на плода - 200 - 300 мг желязо;
  • Кръвозагуба по време на раждането - 200 мг желязо;
  • Кърмене (6 месеца) - 150 мг желязо.

 Обобщените допълнителни нужди от желязо за бременната са около 700 - 1000 мг.
Основен път за постъпване на желязо в организма е чрез храната - за покриване на физиологичните дневни загуби са необходими 1 - 1,5 мг желязо дневно, освен това бременните се нуждаят от (виж по-горе) от усвояване на допълнително количество от 3 - 7 мг желязо дневно. По материали на Световната Здравна Организация нормалният дневен прием хранителен порцион съдържа от 10 - 30 мг желязо, като от тях при нормални условия се усвояват само 10% (1 - 3 мг дневно) - т.е. покриват се само дневните физиологични загуби. Повишените нужди при бременните се консумират чрез допълнително усвояване на желязо от храната (максимално до 20 - 30%) или чрез използване на желязо от депата в организма. Ако необходимите количества там са налице, състоянието макар и временно се компенсира, що се касае до поддържане равновесието в периферната кръв. Проблемът е там, че много от жените започват бременността с недостатъчни железни резерви поради обилни и продължителни менструации, чести бременности и аборти, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, недоимъчно хранене.
Ако железния баланс е дефицитен поради посочените причини, около 40% от жените, преди още да настъпи бременността, показват лабораторни данни за прелатентен железен дефицит. Като се добавят изискванията на настъпилата бременност, бързо се стига до латентен железен дефицит, характеризиращ се лабораторно с понижение на серумното желязо, повишаване на желязо свързващия капацитет, снижени стойности на червената кръвна картина до долна граница на нормата. При липса на адекватна желязна профилактика, бързо се стига до изявена хипохромна анемия.

Профилактика на желязо дефицитната анемия при бременност

 Единствено подходящо поведение пи железен дефицит е назначаването на железни препарати за уравновесяване на железния баланс. Като се имат предвид спецификата на железния баланс и високата честота на . желязо дефицитна анемия при бременните, правилното поведение се състои в задължителната профилактична употреба на желязо съдържащи препарати през бременността.
Обикновено профилактиката започва след третия месец на бременността, за да се избегне рискът от неблагоприятното съчетаване на симптомите от раздразнения стомашно-чревен тракт при начална бременност (гадене, повръщане), със страничните ефекти на приеманите през устата железни препарати. Необходимата дневна доза е в границите на 50 - 150 мг елементарно желязо в един - два приема. С цел ограничаване на възможен стомашен дискомфорт таблетките се приемат по време или след хранене. С цел по-добро усвояване на желязото от организма е уместна съпътстваща употреба на VitC. Удачно е използване на препарати , съдържащи мултивитаминни комплекси (витамини от група B, C и фолиева киселина) и микроелементи (цинк, мед, молибден, кобалт и др.) имащи отношение към интимните механизми на обмен и синтез на кръвотворната система. В аптечната мрежа има богат избор на подобни препарати, но за профилактика на . желязо дефицитната анемия при бременни трябва да се използват само такива, създадени за тази цел, тъй като само те съдържат в оптимално количество и съотношение необходимите микроелементи и витаминни комплекси.

 Програмата е в зависимост от тежестта на анемичния синдром и срока на бременността. В зависимост от това се използват препарати за перорална, мускулна или венозна употреба, а в тежките или спешни случаи - кръвопреливане.
Пероралната форма има предимство, защото отговаря на физиологичния железен обмен в организма. Започва се с дози 100 - 159 мг дневно, постепенно повишаващи се до 200 - 250 мг дневно. Продължителността на лечението зависи от тежестта на анемията, индивидуалните особености в усвояването на препарата, срока на бременността. Не бива да се забравя, че лечението трябва да продължи не само до нормализиране стойностите на Hb, Er и Ht в периферната кръв, но и до попълване на изчерпаните железни депа в организма - този важен момент определя средната продължителност на лечението около 2 - 3 месеца.
Средно тежките и тежките форми на . желязо дефицитна анемия, както и случаите изискващи спешна корекция на анемичния синдром, налагат използване на железни препарати по мускулен или венозен път, или кръвопреливане - манипулации свързани с хоспитализация, поради което не смятам за необходимо да ги разглеждам тук.

Препоръки към бременните

  1. Редовно посещавайте женска консултация.
  2. Уведомявайте Вашия гинеколог за симптоми съмнителни за анемия, за фактори водещи до железен дефицит преди бременността, за анемичен синдром при предходни бременности, за Ваши кръвни роднини с вродени или неясни анемични заболявания.
  3. Изследвайте периферна кръвна картина поне трикратно - в 12-та, 24-та и 36-та гестационна седмица.
  4. Настоявайте да Ви бъде започната желязна профилактика след третия лунарен месец.
  5. Спазвайте оптимален хранителен режим.

Д-р Николай Славов - Акушер-гинеколог

Д-р Николай Славов е роден на 05.09.1955 година в град Пловдив, където завършва средно образование. Медицина следва във ВМИ - град Плевен и се дипломира през 1982 година. Започва работа като акушер-гинеколог в град Долни Дъбник. От 1983 година е асистент в Катедра "Акушерство и гинекология" - ВМИ - град Плевен, където работи и до момента като главен асистент във II-ра Акушерска клиника.