Търсене:

 

Начало > Инфо > Дете > Първо юношество - първа част

Първо юношество - първа част

Възрастта на първите стъпки, за която говорихме, започва, когато детето ви проходи, тоест на около една година и продължава горе-долу до края на втората година.
Но ако се опитаме да приложим тази схема към първо­родния ми син, ще видим, че той навлезе в етапа на първи­те стъпки на около деветмесечна възраст, защото точно то­гава проходи. И макар схемата да сочи двегодишната възраст като начало на „първото юношество", за него то започна на около година и осем месеца. Как разбрахме ли? Ами той недвусмислено ни даде да разберем по следния начин: през целия период на първите стъпки, когато нещо не му харесваше, той казваше „не, не" със спокоен глас, без да настоява и без да прави истории. Но на около година и осем месеца в разстояние на една седмица изведнъж се превърна в друго дете. Когато го питахме иска ли нещо, крещеше с всичка сила: „Не, не и не, не искам!" Тогава ни стана ясно - макар да нямаше две години, той навлизаше в нов стадий на развитие. В емоционално отношение бе достигнал до своето „първо юношество".
Така че продължителността на стадиите в развитието може да е различна за отделните деца - всяко едно преминава през тях в посочения в тази книга ред, но следвайки собствения си ритъм, в някои моменти по-бърз, в други по-бавен.
Типичното поведение за първото юношество се забеляз­ва при около 50% от децата, навършили две години; на същата възраст 25% вече са задминали етапа, а 25% още не са го достигнали.
Затова не смятайте, че детето ви задължително трябва да изживее различните фази в развитието си точно по на­чина, по който са описани. Примерите се. Дават се само за да привлекат вниманието ви върху вероятната посока на про­мените, които то ще претърпи. Важно е да знаете реда на етапите. Но детето ви ще остави отпечатъка на своята индивидуалност върху всеки от тях.
Развитието на детето не е равен и гладък път, водещ с течение на времето до по-зряло поведение. Напротив, то преминава през периоди на равновесие, следвани от перио­ди на неравновесие. Например, първите стъпки са период на равновесие, а първото юношество (между две и три го­дини) - на неравновесие. След това стадиите продължават да се редуват. Любопитно е, че природата сякаш е искала да запомним по-лесно този процес и е обозначила по-ста­билните периоди с нечетни числа (1, З, 5 години), а по-нес­табилните - с четни (2, 4 години).
Ако искате просто и разбираемо за всяка майка опреде­ление за равновесие и неравновесие, смятайте, че когато детето ви доставя радост с присъствието си (на три години например), то е в период на равновесие. А когато се държи като малко зловредно чудовище (на две години например), то е в период на неравновесие. Надявам се да съм ясен.
Първото юношество е стадий на преход - първия преход, който наблюдаваме в растежа на детето. Нарекох го „първо юношество" заради фрапиращата прилика с истинското юношество между тринайсет и деветнайсет години (което можем да наречем „второ юношество").
Преходът от детството към зрелостта се извършва меж­ду тринайсет и деветнайсет години. Преди да навърши три­найсет години, детето действа в границите, наложени му от родителите. То още не е достатъчно зряло, за да се проявя­ва самостоятелно вътре в очертани от самото нега граници и според свои собствени закони. Но в рамките, определени от родителите му, бъдещият юноша вече е достигнал до известно психологическо равновесие. За да премине към по-висшето равновесие на възрастен човек, той трябва като начало да наруши равновесието на детството. Схванат ли бащата или майката този основен принцип, объркващата сложност на юношеското поведение веднага става обясни­ма. Тогава вече родителите могат да разберат защо юно­шата изпитва психологическа потребност да обича друг вид музика, да има друга прическа, да се облича другояче и изоб­що да се държи не така, както възрастните изискват от него.
Марк Твен добре го е казал: „Когато бях шестнайсетгодишен, мислех, че баща ми е най-глупавият човек на света. А когато навърших двайсет, направо не можех да повярвам колко много е научил за пет години!"
И двете юношества са етапи на бури и напрежение, изпълнени с отрицание и бунт.
Много е важно родителите да схванат положителните аспекти на онова, което нарекохме неравновесие. Тези от тях, които вече имат опит, наричат това време „ужасната година” и се боят от него. Но да погледнем на нещата от друг ъгъл: да вземем едно дете между година и четири ме­сеца и година и половина. То е още бебе. Как може приро­дата да го превърне в тригодишно дете, чиято личност да притежава зрелостта, характерна за дете, а не за бебе? Май­ката природа не може да извърши тази промяна, без да на­руши равновесието, достигнато от бебето. Затова, когато най-малкият ни син започна високо да крещи „не, не!" още на година и осем месеца, ние разбрахме, че бебешкото му равновесие се пропуква.
Въпреки трудностите, които поведението на отричане и противопоставяне на двегодишното ви дете ще ви причи­нят, спомнете си, че наистина става дума за положителна фаза в развитието му, без която то ще застине в бебешкото си равновесие.
Преди време една приятелка, не особено запозната с дет­ската психология, ми написа по повод на дъщеря си, тогава на около две години и половина, следното: отивали в мага­зина, когато малката внезапно клекнала на тротоара и от­казала да помръдне и на сантиметър за голямо учудване на майка си, която никога не я била виждала да се държи така.
Та приятелката ми ме питаше: „Защо прави това?" Най-простият отговор несъмнено би бил: „Защото е на две го­дини и половина!"
Тя впрочем веднага щеше да разбере защо дъщеричката й постъпва по този начин, ако бе прочела описанието на дете на две години и половина в „Малкото дете в съвремен­ната цивилизация" на д-р Гезел. Ето какво се казва там:

Ако накараме група родители да определят с тайно гла­суване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочи­ли две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на перда­ха достига своя връх точно тогава."

На този стадий детето не се вписва добре в никоя соци­ална група и не е истински склонно да общува със себепо­добните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смя­та за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протести­ра, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред. С това ни напомня за някой придирчив стар ерген-перфекционист с веднъж завинаги изработени навици. Но за разлика от ергена детето може изцяло и внезапно да се промени. Давате му плодов сок в стъклена чаша, то иска в порце­ланова. Предлагате му порцеланова, то държи на стъклена. Детето е тиранично. То обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Опитва се да върши неща, с които очевидно не може да се справи само, като например да си завърже връзките на обувките и кате­горично отказва да приеме помощта ви. А когато забележи, че не се получава, избухва в сълзи и прави страхотна сцена. Може дори да ви обвини, че не сте му помогнали.
Този период е и време на силни изблици, на бури и нап­режения, на чести смени на настроението. На всякакви край­ности. Детето често се затруднява да направи и най-прост избор и да се спре на него окончателно. То се колебае, раз­търсвано от противоречиви чувства, които го тласкат от „искам това" до „не го искам" и от „искам да правя еди какво си" до „не искам да правя нищо". Понякога взимане­то на такова просто решение като това дали иска сладолед и дали да спрат да му купят може да предизвика у него ос­тра криза на нерешителност.
По същото време то бие всякакви рекорди във всички области - може да прави едно и също нещо неопределено дълго време или да повтаря все една и съща фраза или дума, докато на майката й дойде до гуша и помоли за ми­лост. Трудно приема новостите като ястие, което не е опит­вало, или дреха, която току-що сте му купили. Необходи­ма му е сигурността на старото и познатото. Затова обича ритуалите: всичко трябва да се прави винаги по един и същи начин. Детето на две години и половина е известно със своята взискателност. Не му противопоставяйте ва­шата! С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с мно­го търпение. Способността му да дели, да чака, да отстъпва е силно ограничена.
Колкото до положителния аспект, нека кажем, че през този период детето се налага със своята бодрост, ентуси­азъм, енергия. Ако майката прояви разбиране, тя ще може да го оцени и да открие различните страни на обаятелната му личност. Защото понякога то умее да бъде и чаровно с цялата си буйност, наивност, въображение, въодушевление, щедрост, с възторга си от новия и непокътнат свят, който открива. А какво научава детето ви на този стадий от раз­витието си? Майката на такъв „пръв юноша" несъмнено ще ви отговори със същата фраза, която би използвала май­ка на истински юноша: „Питам се научава ли нещо друго, освен да бъде непоносим и да ме дразни!" И нека бъдем честни - има немалко истина в тези майчини жалби.
Но ако погледнете отвъд всекидневните изпитания, на които ви подлага, ще разберете, че детето ви е на път да .открие своята индивидуалност, противопоставяйки я на социалния конформизъм. (Това е умаленият образ на раз­витието му между тринайсет и деветнайсет години.)
Спомнете си, че новороденото не съзнава „аз"-а си. Трябва му известно време, за да различи своя „аз" от „не-аз"-а на вселената си. През стадия, за който говорим, вашето дете за пръв път придобива истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, което задължително трябва да направи, за да придобие това чувство за самоличност, е да се противопостави на родителите си, като възприеме отри­цателно поведение. За да определи какво представлява и какво иска, то трябва да премине през фазата на отричане и предизвикателство.
С други думи придобиването на отрицателно самосъзна­ние е част от борбата, водена на тази възраст за придобива­нето на положително самосъзнание.
Трудно е да се опише с думи разликата между чувствата за собствена индивидуалност у проходилото дете и у също­то дете по време на първото юношество. „Младият турист" притежава наивна, невинна, спонтанна способност за екс­панзия, защото е още бебе, макар да умее да се придвижва. Докато същото това дете в първото си юношество е загу­било своята наивност, невинност, спонтанност. За него животът вече не е еднопосочен, а има две посоки на движе­ние. За пръв път в младия си живот то се сблъсква с мощни противоречиви тенденции вътре в себе си. Поведението му показва, че непрекъснато се пита: „Хей, накъде да се запъ­тя? Дали да се върна назад и пак да стана бебе, или да вървя напред и да се превърна в дете? Какво точно искам? Дали онова, което родителите ми ме карат, или онова, което ис­кам аз, тоест точно обратното? Пък и дали е само обратно­то? И кое е това „аз", което желае всичко това? И кой съм аз всъщност?"
Един пример от света на „големите" юноши може да ни помогне да уточним това типично поведение на двегодиш­ното дете. Петнайсетгодишна ученичка отива да си купува рокля с майка си. Пробва много рокли, но все не може да се реши. Накрая се обръща хъм майка си и я пита: „Коя да взема?" Майката казва: „Струва ми се, че синята ще ти оти­ва". На което момичето сухо отвръща: „О, мамо, винаги се опитваш да ми повлияеш!"
След няколко месеца двете отново пазаруват, като този път търсят бална рокля, и момичето, което отново не може да вземе решение, се обръща към майка си за съвет. Поуче­на от предишния път, майката казва: „Сигурна съм, че мо­жеш да избереш сама." Девойката: „О, мамо, никога не ми помагаш, когато имам нужда!" Майката е абсолютно сра­зена. Когато ми разказа тази история, тя възкликна: „Стру­ва ми се, че никога няма да ги разбера тези юноши!"
А всъщност, стига човек да е информиран, не е трудно да се разбере противоречивото поведение на девойката. Юно­шеството е преход между детството и зрелостта. Първия път момичето е искало главно да бъде възрастен човек. Затова не е пожелало мама да му помогне. Втория път е изпитвало желание да бъде зависимо, да си остане момиченце, затова се е нуждаело от майчината помощ.
„Първото юношество" притежава сходни черти. Най-чес­то то се характеризира с „Остави, мамо, мога и сам". Дете­то отказва помощта на майка си например в обличането и ядосано възкликва: „Аз сам!"
В други случаи обаче то се лепва за майка си, заявявай­ки, че е още бебе и настоява тя да прави всичко вместо него. Също като юношата двегодишното дете всекичасно и всекидневно се люшка напред-назад между стремежа си към самостоятелност и желанието да остане в инфантилна зависимост от майка си. То приема облика на „господин Да-Не". Поради тази причина налаганите му ограничения трябва да бъдат гъвкави. Погрешно е да се принуждава дете на тази възраст да спазва строги принципи по отношение на обличането, часа за къпане и пр. Абсолютните и неиз­менни правила просто са неприложими на този стадий от развитието, дотолкова той е съставен от сложни чувства и стремежи. Общо взето, желателно е родителите да не нала­гат точни и ясно определени правила и ограничения, преди детето да навърши три години. Но между втория и третия рожден ден те биха могли печелившо да последват мъдрия съвет на Емерсън: „Глупавото постоянство е демонът на дребния дух".
Значи новата задача, поставена на детето през този ста­дий на развитие, е да придобие силен усет за своята инди­видуалност, дълбоко чувство за това, което е. В същото вре­ме обаче то трябва да се научи да се съобразява с очаквани­ята на обществото (тоест на тази възраст главно на родите­лите).
И тук нещата могат да тръгнат на зле по два начина. Ако родителите упражняват твърде строг контрол и изискват абсолютно подчинение, детето става прекалено послушно. Сещам се за едно познато момченце, което така и не пре­мина през стадия на противопоставяне, типичен за двего­дишните, защото майка му просто не му позволи. Тя напра­во го дресира да бъде пасивно и покорно. Не търпеше ни­какъв импулсивен порив или емоционален изблик, така характерни за възрастта му. Напротив, награждаваше сина си всеки път, когато се държеше спокойно, пасивно и „ми­ло". Тази система действаше отлично в смисъл, че, за май­ката въпросният стадий на развитие съвсем не беше изпи­тание, напротив, премина относително безболезнено, но не свърши работа на детето. Когато то тръгна на детско учи­лище, учителката забеляза, че е плахо, не си играе с други­те деца и е по-скоро затворено. Явно майката прекалено добре го бе приучила към пасивност и кротост. А подобно поведение можеше да го превърне в стеснителен и лишен от агресивност мъж, неспособен да се впусне в живота и да предприеме нещо ново.
Но не всички деца се огъват така лесно пред строгостта на родителите си. Някои малчугани по природа са по-издръжливи от други. Тогава излишъкът от строгост се сблъсква с яростната съпротива на детето, готово да се бори докрай, но не и да отстъпи. И цялото първо юношество се превръща в конфликт между две воли - на родителите и на детето. При това няма значение кой ще спечели, тъй като в САЩ т. нар. детски училища (обхващат децата от три до шестгодишна възраст. - Б. пр.) детето със сигурност губи онова, което би могло да придо­бие през този период.
Възможно е също, като се натъкне на прекалена властност, детето да се подчини външно, потискайки своята враж­дебност. То неохотно ще прави каквото се иска от него, но ще стане притворно. При всеки удобен случаи, когато не го виждат, ще освобождава по малко от враждебността си върху околните, ще счупи нещо, ще ощипе сестра си или ще извърши друго недоброжелателно или разрушително действие. А като порасне, нищо чудно да стане добродете­лен и нетолерантен моралист, външно изтъкан от благочестиви принципи, но дълбоко в себе си изпълнен с враждеб­ност. Точно като описаните от Исус фарисеи: „Варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота." (Евангелие от Матея, 23, 27)
Все по това време може да възникне и друг проблем - този на майката, която се бои да упражни авторитета си. Тя отстъпва на всички изисквания на детето, като незабавно разширява определените от нея граници, щом то откаже да се вмести в тях. Така детето винаги има последната дума. Скоро се оказва, че ролите в семейството са разменени. Господар е детето, а не родителите. Така се стига до „синд­рома на гаменчето". Този тип деца абсолютно не се науча­ват да се съобразяват с реалностите през първото си юношество, а това им създава многобройни трудности, когато отидат в детски дом и открият, че учителката и другите деца изискват от тях елементарно уважение към обществе­ните норми. На такова уважение те са неспособни, защото майката не го е възпитала у тях през стадия на първото юношество.
Огледайте се около вас. Сигурно познавате ужасно стес­нителни и притеснени хора, както и хора покорни и кон­формистки настроени. Човек би казал, че те никога не се отпускат - толкова са напрегнати, докачливи, пълни с пред­разсъдъци. Други пък са винаги в опозиция. Можете да сте сигурни, че ще заемат обратното становище по какъвто и да е въпрос. В различните клубове и сдружения точно те винаги създават проблеми, тъй като имат психологическа потребност винаги да се борят срещу някого или нещо. Прекалено покорните възрастни, както и вечно непокор­ните са били в мнозинството си „зле подхванати" на прага на детството си, което обикновено започва с периода, наре­чен от нас „първо юношество".

д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"