Търсене:

 

Начало > Специалисти > Бебе > Още за памперсите

Още за памперсите

През последните години у нас широко навлезе употребата на т.н. памперси. Те спестяват много време на майката и улесняват нейния труд. Памперсите абсорбират (попиват) урината при напикаване и предпазват кожата от дразнене, възпаление и подсичане (интертриго). Техните предимства са безспорни. Проблемът е с високата им цена, която неминуемо ограничава тяхната употреба. Възниква въпросът: “Може ли да се отглежда малкото бебе и без памперси?”. Отговорът ми на този въпрос е категоричен – да! Ако нямате възможност да купувате памперси не бива да драматизирате положението. Снабдете се с пелени и гащички от естествена памучна материя и ги използвайте.

Тук бих искал да изтъкна и едно предимство на отглеждането с пелени и обикновени гащички. При тях честото сменяване на бельото, съчетано с възпитателните въздействия за изработване на волево задържане на урината и изпражненията съдейства за по-бързо развитие на волевия контрол на ходенето по малка и голяма нужда, отколкото при използването на памперси. При последните развитието на този контрол изисква много повече усилия и резултатите не винаги са така ефикасни, както при пелените и гащичките. Защо това е така?

За да отговоря на този въпрос би следвало да разгледам някои особености от анатомо-физиологическото развитие на детето. При възрастния човек ходенето по малка и голяма нужда се контролира от два центъра разположени в гръбначния мозък и два – в кората на главния мозък. При раждане на детето функционират само двата гръбначно- мозъчни центрове. Единият от тях контролира ходенето по малка нужда, а другият – по голяма. Те са рефлекторни и не се контролират от волята (желанието) на детето. Пикочният мехур и правото черво се дразнят механически при тяхното напълване и бебето се напикава, съответно изхожда в гащичките си. Волевото задържане на тези физиологически нужди е невъзможно.

Постепенно през средата на първата година започва функционирането и на двата кортикални центрове, разположени в главния мозък. Те регулират работата на гръбначно-мозъчните центрове и осъществяват волевия контрол върху ходенето по малка и голяма нужда. Когато тези центрове започнат да функционират пълноценно, детето вече не се напикава и не се изхожда в гащичките си, а когато има нужда съобщава на майка си. Най-рано това става през третото тримесечие, а най-често – в края на първата година. Най-късно това умение следва да се овладее в края на третата година. Когато детето овладее умението да задържа урината и изпражненията си, тогава може да се прекрати използуването на памперсите. Ако и след 3-годишна възраст детето продължава да се напикава или да се изхожда в гащичките си, следва да се потърси лекарска помощ, тъй като това може да бъде проява на болестно състояние.

Когато детето се отглежда с памперси вниманието, бдителността и настойчивостта на майката за приучване на детето да ходи на гърне по малка и голяма нужда намаляват. Това забавя развитието на волевия контрол върху тези функции и детето продължава да се напикава и изхожда в памперсите до по-късна възраст. Когато майката сменя пелените и гащичките при всяко ходене по малка и голяма нужда и настойчиво го учи да съобщава за това, бебето овладява това умение по-рано. Същевременно не бих искал да отрека възможността и при отглеждане с памперси детето да овладее това умение по-рано, ако майката системно и упорито го възпитава в тази насока.

Професор Величко Гатев, д-р мед. науки
Национален център по опазване на общественото здраве, София

Професор Гатев е работил в бившия научен институт по педиатрия, където в продължение на 20 години завежда отдела по профилактична педиатрия (1972 - 1991). От 1992 г. той работи в Националния център по хигиена, понастоящем Национален център по опазване на общественото здраве, отначало като ръководител на отдела по Хигиена на детско-юношеската възраст, а сега като консултант по опазване здравето на децата.
Дългогодишният професионален път на проф. Гатев е изпълнен с множество постижения в научната и практическа дейност. Автор е на повече от 150 научни статии, голяма част от които са публикувани в чужбина – Англия, Франция, САЩ, Русия, Белгия, Италия и др. У нас е публикувал 7 монографии и множество научно-популярни статии.
Той е основоположник на физиологията на детската възраст в нашата страна. Неговите електрофизиологични работи върху развитието и координацията на движенията в детската възраст са известни и цитирани не само у нас, но и в чужбина. Признат е за почетен изобретател.
Специално внимание заслужава книгата за родители “Грижи за малкото дете”, на която е редактор и автор, претърпяла 5 издания. Шестото преработено и допълнено издание ще излезе през месец юни т.г.
Под негово ръководство са работили и по-късно се хабилитираха 5 професори и 11 доценти, а 15 сътрудници получиха научни степени. В областта на профилактичната педиатрия, той създаде наша българска научна школа по промоция на детското здраве.
Името и научните постижения на проф. Гатев са отбелязани в изданията “Кой, кой е” в България, в Ню Йорк и в Кембридж.