|
Още за памперсите
През последните години у нас широко навлезе употребата
на т.н. памперси. Те спестяват много време на майката
и улесняват нейния труд. Памперсите абсорбират (попиват)
урината при напикаване и предпазват кожата от дразнене,
възпаление и подсичане (интертриго). Техните предимства
са безспорни. Проблемът е с високата им цена, която
неминуемо ограничава тяхната употреба. Възниква въпросът:
“Може ли да се отглежда малкото бебе и без памперси?”.
Отговорът ми на този въпрос е категоричен – да! Ако
нямате възможност да купувате памперси не бива да драматизирате
положението. Снабдете се с пелени и гащички от естествена
памучна материя и ги използвайте.
Тук бих искал да изтъкна и едно предимство на отглеждането
с пелени и обикновени гащички. При тях честото сменяване
на бельото, съчетано с възпитателните въздействия за
изработване на волево задържане на урината и изпражненията
съдейства за по-бързо развитие на волевия контрол на
ходенето по малка и голяма нужда, отколкото при използването
на памперси. При последните развитието на този контрол
изисква много повече усилия и резултатите не винаги
са така ефикасни, както при пелените и гащичките. Защо
това е така?
|

|
За да отговоря на този въпрос би следвало да разгледам
някои особености от анатомо-физиологическото развитие
на детето. При възрастния човек ходенето по малка и
голяма нужда се контролира от два центъра разположени
в гръбначния мозък и два – в кората на главния мозък.
При раждане на детето функционират само двата гръбначно-
мозъчни центрове. Единият от тях контролира ходенето
по малка нужда, а другият – по голяма. Те са рефлекторни
и не се контролират от волята (желанието) на детето.
Пикочният мехур и правото черво се дразнят механически
при тяхното напълване и бебето се напикава, съответно
изхожда в гащичките си. Волевото задържане на тези физиологически
нужди е невъзможно.
|

|
Постепенно през средата на първата година започва
функционирането и на двата кортикални центрове, разположени
в главния мозък. Те регулират работата на гръбначно-мозъчните
центрове и осъществяват волевия контрол върху ходенето
по малка и голяма нужда. Когато тези центрове започнат
да функционират пълноценно, детето вече не се напикава
и не се изхожда в гащичките си, а когато има нужда съобщава
на майка си. Най-рано това става през третото тримесечие,
а най-често – в края на първата година. Най-късно това
умение следва да се овладее в края на третата година.
Когато детето овладее умението да задържа урината и
изпражненията си, тогава може да се прекрати използуването
на памперсите. Ако и след 3-годишна възраст детето продължава
да се напикава или да се изхожда в гащичките си, следва
да се потърси лекарска помощ, тъй като това може да
бъде проява на болестно състояние.
Когато детето се отглежда с памперси вниманието,
бдителността и настойчивостта на майката за приучване
на детето да ходи на гърне по малка и голяма нужда намаляват.
Това забавя развитието на волевия контрол върху тези
функции и детето продължава да се напикава и изхожда
в памперсите до по-късна възраст. Когато майката сменя
пелените и гащичките при всяко ходене по малка и голяма
нужда и настойчиво го учи да съобщава за това, бебето
овладява това умение по-рано. Същевременно не бих искал
да отрека възможността и при отглеждане с памперси детето
да овладее това умение по-рано, ако майката системно
и упорито го възпитава в тази насока.
|

|

|
Професор Величко Гатев,
д-р мед. науки Национален
център по опазване на общественото здраве, София
Професор Гатев е работил в бившия научен институт по педиатрия,
където в продължение на 20 години завежда отдела по профилактична
педиатрия (1972 - 1991). От 1992 г. той работи в Националния център
по хигиена, понастоящем Национален център по опазване на общественото
здраве, отначало като ръководител на отдела по Хигиена на детско-юношеската
възраст, а сега като консултант по опазване здравето на децата. Дългогодишният професионален път на проф. Гатев е изпълнен с
множество постижения в научната и практическа дейност. Автор е на
повече от 150 научни статии, голяма част от които са публикувани
в чужбина – Англия, Франция, САЩ, Русия, Белгия, Италия и др. У
нас е публикувал 7 монографии и множество научно-популярни статии. Той е основоположник на физиологията на детската възраст в нашата
страна. Неговите електрофизиологични работи върху развитието и координацията
на движенията в детската възраст са известни и цитирани не само
у нас, но и в чужбина. Признат е за почетен изобретател. Специално внимание заслужава книгата за родители “Грижи за малкото
дете”, на която е редактор и автор, претърпяла 5 издания. Шестото
преработено и допълнено издание ще излезе през месец юни т.г. Под негово ръководство са работили и по-късно се хабилитираха
5 професори и 11 доценти, а 15 сътрудници получиха научни степени.
В областта на профилактичната педиатрия, той създаде наша българска
научна школа по промоция на детското здраве. Името и научните постижения на проф. Гатев са отбелязани в изданията
“Кой, кой е” в България, в Ню Йорк и в Кембридж.
|
|