Да се родиш жена

Те са млади, влюбени, трогателни, обявяват, че Тя чака де­те, и всички схващат това дете като плод на споделените им желания, приели човешка форма. Първоначално за тях ня­ма значение каква ще бъде тази форма, мъжка или женска. Това ще е просто тяхното дете, то ще е с цвета на любовта им и те не желаят да узнаят веднага пола му, защото смът­но чувстват, че той би могъл да ги раздели.
Някои родители няма да пожелаят да разберат от какъв пол е детето им дори при ехрграфските прегледи. Защото държат да останат безпристрастни към съществото, което ще се появи. Инстинктивно знаят, че всичко, което засяга пола, НИКОГА не им е безразлично. Затова искат колкото е възможно по-дълго да отложат несъзнателната си реак­ция и да съхранят това дете като „въображаемо".

Защо отдавате такова голямо значение на пола?

Защото самите родители са полово определени същества и естеството любовта им към детето задължително се влияе от неговия пол. В зависимост от това дали принадле­жи към единия или към другия пол то получава от родите­лите си различно несъзнавано послание.

• Всеки родител вижда в детето от същия като своя пол възможно ново начало за самия себе си. Той извежда бъде­щето на това дете от собственото си минало и го включва, дори го затваря в „проект", с който го отъждествява. Дете­то ще откликне на този проект в по-голяма или в по-малка степен в зависимост от това дали родителят изисква от не­го по-малко или повече.
• Всеки родител вижда в детето от противоположния пол „различно" същество, притежаващо нещо, което той „няма". Но тъй като това същество е негов потомък, то малко му и „принадлежи". Детето от противоположния пол обога­тява своя родител, поднасяйки му другия скат на сексуал­ността. И понеже родителят се чувства допълнен, той из­праща на детето следното несъзнавано Едипово послание: „Добре, че си това, което СИ" - тоест послание, подкрепя­що сексуалната идентичност на детето, което чувства, че е добре да БЪДЕ такова, каквото е.

(Тази връзка между детето и родителя от противоположния пол се нарича „Едипова". Тя е наистина най-укрепва­щата от всички, които детето ще има след раждането си, дори ако впоследствие точно тя породи у него страх от кас­триране при мъжа и от изнасилване при жената. Макар да не говорим за Едипов комплекс, преди детето да навърши три години - защото едва тогава наблюдаваме прояви като желанието му да се ожени за своя Едипов родител, - Едиповият комплекс е започнал да действа още от първите му дни, от първите му контакти с родителя от противополож­ния пол и с несъзнаваното му.)
Така, поставено между несъзнаваното на единия родител и несъзнаваното на другия, между Едиповия комплекс и отъждествяването, детето постепенно ще изгражда собствената си личностна структура.

Значи развитието на детето зависи от първоначалните чувства на родителите?

Да, и това става на „несъзнавано" ниво: всеки родител заема съвсем определено място до детето си. Затова възпи­танието от един единствен родител, най-често майката, никога не е безпроблемно... При отсъствието на единия от ро­дителите развитието на момчето, както и това на момиче­то, се сблъсква с някои специфични трудности.
Вече имах случай да обясня как Едиповият комплекс на момчето първоначално изглежда благотворен, но впоследствие става „непреодолим" и отговорен за мъжкото женомразтво, и как липсата на Едипов комплекс при момичето има обратен ефект, тоест поради отсъствието на каквато и да било хетеросексуална връзка през детството си зрялата жена придава прекалено голямо значение на любовта на мъжа...
Присъствието на майката или на друга жена като единст­вена възпитателка, какъвто е и най-често случаят в съвре­менното семейство, благоприятства развитието на нарцисизма у момчето, но не е в състояние да стори същото за моми­чето. Нарцисизмът на момичето може да се изгради само с присъстващ Баща. Впрочем колкото и да обича децата си, днещният Баща се занимава с тях само по 5 минути на ден (докато майката го прави по 3 часа), а бащите от новото по­коление, които делят със съпругите си задачите по възпитанието на децата, не са много на брой... Всъщност понастоя­щем едва 5% от мъжете изпълняват бащинската си функция.
Както знаем, още от раждането си детето е „зависимо" от любовта на своите родители, която е също толкова важ­на за несъзнаваното му, колкото и храната за физическото му развитие. Така че то, естествено, ще прави всичко, за да бъде възможно най-обичаното или „най-обичаната", понеже говорим за дъщерята. Затова, ако обичта на майката за­виси от това дали дъщерята се подчинява на желанията й, то дъщерята непременно ще се подчини.
Ако, за да завладее сърцето на майка си, момиченцето трябва да се превърне в женския образ, който тя носи не­съзнателно вътре в себе си, то през повечето време ще й се покорява, поне привидно и даже без съпротива, защото на тази възраст за детето е жизненоважно да живее в добро „разбирателство" с родителите си. Така майката лесно ще може да осъществи чрез детето си собствения си проект-идеал за зряла жена: дъщеря й ще бъде хубава, мила, услуж­лива...
Що се отнася до красотата, жената съвсем отрано ще за­почне да подчертава външността на дъщеря си чрез хубави прически, симпатични роклички и други дрешки в добре съ­четани цветове, така че всеки, който види това прелестно същество, с основание ще възкликва: „О, колко е сладка!" Така още от първите си дни и месеци бебето записва в сво­ето несъзнавано, че външността може да предизвика „по-голям прилив на обич" у другите, и това ще е една от първи­те информации, въведени в женската компютърна програ­ма. По-късно, когато момиченцето стори нещо лошо, май­ка му или баба му често ще казват: "О, колко си грозна, никак не си хубава!", тоест все прилагателни, които препра­щат детето не към морален, а към естетически закон.
Красота и послушание са представяни съвсем отрано в живота на момиченцето като женски отличителни белези, макар те да са само ценности, които близките на бебето момиче му втълпяват в период, когато се формира негово­то несъзнавано. Не става дума за вродени качества, както би могло да се помисли, а за ценности, препоръчвани на момичетата.

Гледна точка на гинеколога

Момиченцето започва своя жизнен път на индивид от жен­ски пол още в деня на своето зачеване, когато, една от яй­цеклетките на майката среща един от сперматозоидите на бащата. Наличните в яйцеклетката хромозоми винаги са от вида XX, докато тези в сперматозоида могат да бъдат от вида Х или У, Разликата в пола се дължи на половата хромозома У в мъжкия сперматозоид, но женската яйцеклетка е тази, която „избира" един единствен сперматозоид измежду всички останали. В зависимост от този избор новообра­зуваната клетка ще бъде от вида XX - и от нея ще се роди момиче, или от вида ХУ - и тогава ще се роди момче.
Следователно още от първия миг на оплождането полът на човека е вече определен, но ще трябва да изминат три месеца, преди гениталната туберкула да се появи върху ембриона и да се развие под формата на пенис или на вулва -през четвъртия месец полът на детето може да бъде разпоз­нат чрез ехография.
Както момичетата, така и момчетата могат да се родят с издути и кръвонапълнени гениталии: това е така наречена­та „генитална криза на новороденото", която се дължи на насищането на тялото на бебето с хормоните на майката и която може да бъде причина за изтичането на няколко кап­ки мляко от гръдните зърна на момиченцето. Този прилив на хормони бързо изчезва поради факта, че детето не е вече в пряк контакт с кръвта на майката.
Момиченцето се ражда със завършено тяло - вулва, вла­галище, матка, тръби и яйчници, всичко е напълно оформе­но, макар и в миниатюрен вид.
Отворът на влагалището се различава от този на зрялата жена по наличието на химен - много тънка ципа, която по­крива и предпазва вагиналния отвор. Наличието или отсъствието на химен позволява да се установи дали момичето е девствено - в някои култури девствеността преди брака все още се смята за много важна. В нашите модерни общества на първия полов акт, стига да не става дума за изнасилване, не се придава особено значение...
За отбелязване е, че още с появата си на този свят моми­ченцето разполага в яйчниците си с капитал от четиристо­тин хиляди овоцити или бъдещи яйцеклетки. Точно от този запас ще произлязат яйцеклетките, узряващи през всеки ме­сечен цикъл на гениталния живот на жената (само четири­стотин до петстотин в периода между 15 и 50 години).
Тъй като вулвата на момиченцето е извънредно богата на сетивни окончания, всичко, което правят родителите му, когато няколко пъти дневно го повиват и почистват, се възприема от малкото създание като чувствено удоволствие, свързано с родителите или с хората, които се грижат за него.
Достатъчно е да видим как момиченцето рита с все сила на масата за преповиване, търкайки силно големите си срам­ни устни една в друга, или как момченцето получава ерекция, когато го разповиват, за да се убедим, че още през пър­вата година половият орган е място на значителна възбуда. Нима някои африкански жени не успокояват разплаканото дете, като галят нежно половия му орган?
Полученото сексуално удоволствие е пасивно, тоест та­кова, каквото детето не умее да си създаде само и което напълно зависи от доброто желание на другия.
Единствената активна реакция на детето на тази възраст е орална: всеки намиращ се наблизо предмет кара бебето рефлекторно да отваря уста било за да го засмуче, било за да разпознае дали става за смучене или за захапваме (кога­то му поникнат зъби след четвъртия месец).

Да запомним!

През първата, „оралната" година на детето сексуалното му удоволствие е пасивно. В това отношение, както и в поч­ти всички останали, детето зависи от родителите си. Те са инициаторите на удоволствието му от сексуалната ласка, която по-късно ще се превърне в мастурбация.
Детето не свързва сексуалното удоволствие само с поло­вия си орган, а и с личността на родителя. Докъм осмия месец то живее „смесено" с родителите си - попива всичко, което идва от тях, живее в симбиоза с тях и споделя емоци­ите им. Затова чувствата на околните са от най-голяма важ­ност за него. От осмия месец нататък, когато невронните му връзки са вече по-развити, то започва да различава близ­ките си и да отблъсква всички останали. Различава и себе си, усеща, когато е само или с някое обичано от него лице. Затова не го оставяйте в непозната среда през този период (от осмия до около дванайсетия месец), изчакайте да за­почне да ви нарича по име и да разбира, когато му се говори за вас, преди да решите да отсъствате по-продължително

Кристиан Оливие
Из книгата "Евини дъщери", 2000 г.
преводач: Лилия Цанева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"