Какво и кога да изисквате от личния си лекар по време на бременност, за новороденото и детето?

Диспансерното наблюдение е метод за активно динамично наблюдение и въздействие върху здравното състояние на бременните и на лица със заболявания, който включва лечение, рехабилитация и медико-социална адаптация. Броят на прегледите и медикодиагностичните дейности, необходими за проследяване на състоянието на здравно осигурените лица, са задължителни и се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Дейността на общопрактикуващите лекари по наблюдение на недиспансеризираните здравноосигурени лица включва:

• Дейност за имунопрофилактика.
• Дейност при провеждане на профилактични прегледи на недиспансеризирани здравноосигурени лица над 18 години.
• Изпълнение на програма "Детско здравеопазване"
• Изпълнение на програма "Майчино здравеопазване"

Изпълнение на програма "Майчино здравеопазване"

Целта на програмата е да осигурява нормалното протичане на бременността и изхода от нея за майката и плода. Обхващат се бременните и родилките до 45 дни след раждането.

Дейности на общопрактикуващия лекар при бременност

Регистрация на бременната

1. Установяване на бременността в ранен период по клинични белези и насочване към акушер-гинеколог.
2. При установена бременност общопрактикуващият лекар е длъжен да извърши или насочи бременната за:

• Анамнеза и общ статус;
• Пълна кръвна картина с определяне на кръвната група, кръвна захар, Rh-фактор и Васерман. При бременна с Rh (-) фактор задължително се изследва кръвна група и Rh-фактор на партньора;
• Изследване на урина - албумин, захар, ацетон, билирубин, уробилиноген и седимент, а при нужда - бактериологично изследване;
• Ръст, телесно тегло, артериално налягане;
• Тазови размери;
• Консултация със стоматолог;
• Медико-генетична консултация (при жени над 35 години и мъже над 50 години; при предишно дете с вродени аномалии и др.);
• При наличие на колпит - вземане на влагалищен секрет и изпращане за микробиологично изследване с оглед своевременно саниране;
• При екстрагенитални заболявания - консултация със съответен специалист за последващо поведение;
• При нежелана бременност - изготвяне на необходимите изследвания и насочване за прекъсване на бременността.

Проследяване на нормална бременност от общопрактикуващия лекар

1. Наблюдението е ежемесечно от момента на установяване на бременността и ежеседмично през последните 45 дни преди предполагаемия термин на раждане.
2. Изследване на кръвна картина (червена, при нужда - пълна) - 6, 8 и 10 лунарен месец. Изследване за HIV и HBsAg (еднократно).
3. Изследване за наличие антитела при Rh (-) или АВО-несъвместимост:
   - От 9 до 12 г.с. - на бременни с обременена акушерска анамнеза;
   - От 17 до 20 г.с. - на бременни с необременена акушерска анамнеза и отрицателен Rh-фактор;
   - От 29 до 32 г.с. - на бременни с Rh (-) фактор без наличие на антитела при първото изследване.
4. Изследване на урина- ежемесечно и при нужда бактериологично изследване.
5. По време на консултация следи:
   - Тегло;
   - Артериално налягане;
   - Обиколка на корема и височина на фундуса на матката;
   - Движения на плода (от 18 г.с. - 20 г.с.);
   - Проследяване на сърдечните тонове на плода;
   - Определяне на положение и предлежание на плода (методи на Леополд).
6. Насочване за ехографско изследване в периода на 16 г.с - 20 г.с. към специалист акушер-гинеколог по време на бременността.
7. Указания за двигателния и хранителен режим на бременната и подготовка за процеса на раждане.
8. Общопрактикуващият лекар издава болничен лист за отпуск по майчинство 45 дни преди предполагаемия термин на раждане и обменна карта за родилно отделение, в което е отразено състоянието на бременната през целия период на наблюдение.
9. Общопрактикуващият лекар има право да води раждане само в случаите, когато то е започнало в неговата практика до пристигане на специализиран екип.

Насочване на бременната към АГ специалист в следните случаи

• При неблагоприятни промени в размерите и формите на костния таз.
• Обременена акушерска анамнеза - стерилитет (първичен или вторичен), инфертелитет, мъртвораждания и др.
• При Rh-несъвместимост и/или доказани Rh-антитела, първораждаща над 30 години - след 32 г.с., многоплодна бременност, предхождащо оперативно родоразрешение.
• Седалищно предлежание при първораждаща, при жени с тесен таз и пелвиофетална диспропорция.
• При ранна гестоза на бременността (emesis gravidarum).
• При атипично и патологично предлежание на плода.
• При съпътстващи екстрагенитални заболявания.

Искане за поемане на лечението от болнично заведение (хоспитализация) се предприема при следните случаи:

• При клинични симптоми за заплашващ аборт.
• При клинични симптоми за плацента превия, съмнение за преждевременно отлепена плацента, съмнение за руптура на матката след извършване на съответна премедикация.
• При съмнение за преждевременно пукнат околоплоден мехур и преждевременно раждане.
• При съмнение за плацентарен полип след аборт или раждане.
• При клинични симптоми за ранни (без emesis gravidarum) и късни гестози.
• При преносване - след 7-ия ден от вероятната дата на раждането.
• При данни за фетален distress и интраутеринно ретардиран плод.
• При съчетаване на бременност с други тежки заболявания (диабет, сърдечно-съдови, неврологични или др.).
• При тесен таз 10 дни преди определения термин за раждане.
• При бременни с утежнена акушерска анамнеза (мъртвораждания, спонтанни аборти и др.)

Общопрактикуващият лекар осъществява лечебно-диагностична дейност и наблюдение на жените в следродовия период в следната последователност:

• Едно задължително домашно посещение в първите 24 часа след изписване от родилното отделение.
• До 45-ия ден след раждането извършва два прегледа на родилката: първи - на 15-ия ден и втори - до 45-ия ден.

Общопрактикуващият лекар извършва домашни посещения на регистрираните при него бременни и родилки в следните случаи:

• При бременни с нормално протичаща бременност и съпъдстващи други соматично заболявания.
• На бременни с отклонения в нормалната бременност при провеждане на съвместно домашно лечение с акушер-гинеколог.
• При необходимост от извършване на манипулации в дома на бременната или родилката.
• При повикване от бременната или родилката при възникнал здравословен проблем.

Изпълнение на програма "Детско здравеопазване"

Целта на тази програма е да подпомогне лекарите от системата на доболничната помощ относно наблюдението на растежа и развитието на децата до 18-годишна възраст. Тя е насочена към здравите деца (от 0 до 18 години); деца с повишен медико-социален риск; деца с хронични заболявания.

Общопрактикуващият лекар задължително извършва:

1. Преоценка на психическото и физическо състояние на детето, съобразно възрастта му, резултатите от направените антропометрични измервания, клиничния преглед и лабораторните изследвания.
2. Общия вид на детето; наличие на вродени аномалии; наличие на рахит; сърдечен и коремен статус - за откриване на вродени и придобити кардиопатии, хепатоспленомегалия, туморни формации.
3. Провежда разговор с майката за наблюденията й относно развитието на детето, хигиенно-хранителния му и двигателен режим и закаляване и при нужда ги коригира.
4. Води стриктно документацията на детето, отразявайки всички показатели от антропометричните измервания при прегледа, резултатите от направените изследвания, анамнестичните данни от майката и обективния статус от клиничния преглед, преценката си за нервно-психическото развитие на детето в личната амбулаторна карта.
5. При установяване на патологични отклонения насочва своевременно детето към консултация със специалист от съответния профил.
6. Съставя индивидуален хигиенно-хранителен и двигателен режим за детето и го предоставя за прилагане от майката с подробни указания.

При необходимост от медикаментозна профилактика предписва необходимото лекарствено средство и разяснява на майката начините за неговото приложение.

Патронажни дейности, извършвани от екипа на семейния лекар:

Осъществяват се за новородени и деца с повишен медико-социален риск до 7-годишна възраст по домовете.

1. Общопрактикуващият лекар посещава и извършва обстоен преглед на новороденото дете в първите 24 часа и между 14-ия и 20-ия ден след изписването му от родилния дом.
2. Запознава се с обменната карта от родилния дом, изисква допълнително информация от майката за раждането и инциденти с детето в дните, прекарани в родилния дом. При необходимост се свързва с микропедиатър за допълнителна информация.
3. Общопрактикуващият лекар или медицинска сестра, работеща в практиката му, под негов контрол обучава и демонстрира на майката всички манипулации и процедури, свързани с отглеждането и полагането на грижи а новороденото.
4. Обяснява и разяснява необходимостта от спазване на санитарно-противоепидемичен режим и начините, по които трябва да бъде осъществен.
5. До края на първия месец медицинската сестра посещава ежеседмично детето и контролира как майката изпълнява дадените указания за отглеждане на новороденото.
6. При провеждане на профилактичните прегледи на детето до навършване на едногодишна възраст съгласно Наредба №2 от 4 февруари 2003г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на здравно осигурените лица, общопрактикуващия лекар, респективно работещата под негов контрол медицинска сестра, след извършване на профилактичния преглед, дава указания за отглеждането, храненето и дневно-охранителния режим на детето.

Имунизации:

В дейността си по провеждане на имунопрофилактиката общопрактикуващият лекар се ръководи от Имунизационния календар в Република България и сроковете за извършването им.

Активно наблюдение от общопрактикуващия лекар на деца с повишен медико-социален риск:

1. Недоносени и преносени.
2. Близнаци.
3. Родени с тегло над 4500 грама.
4. Деца, родени с интраутеринна хипотрофия.
5. Осиновени.
6. Деца на самотни майки и сираци.
7. Деца на родители-алкохолици, с медикаментозни зависимости, наркомани или с психиески отклонения.
8. Деца, родени от HIV-серопозитивни майки.
9. Деца, родени от майки, регистрирани като боледуващи или преболедували инфекции, предавани по полов път.
10. Деца на диабетно болни.
11. Деца, контактни с туберкулозно болни.
12. Хипотрофични деца.
13. Деца, живеещи при лоши социално-битови условия и психо-емоционален стрес.
14. Деца от малцинствени групи и затворени общности.
15. Деца с вродени аномалии и малформации.
16. Деца, боледуващи често от остри респираторни заболявания и бронхопневмонии (повече от 4 пъти годишно).
17. Деца с чести диспептични заболявания.
18. Изкуствено хранени деца до 3-месечна възраст.

Диспансеризация на деца с хронични заболявания и деца с непоносимост към белтъка на кравето мляко - съобразно Наредба №2 от 4 февруари 2003г.(ДВ бр.16/2003г.) за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица.