Какво и кога да изисквате
от личния си лекар по време на бременност, за новороденото
и детето?
Диспансерното наблюдение е метод за активно динамично
наблюдение и въздействие върху здравното състояние на
бременните и на лица със заболявания, който включва
лечение, рехабилитация и медико-социална адаптация.
Броят на прегледите и медикодиагностичните дейности,
необходими за проследяване на състоянието на здравно
осигурените лица, са задължителни и се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК).
Дейността на общопрактикуващите лекари по наблюдение
на недиспансеризираните здравноосигурени лица включва:
- Дейност за имунопрофилактика.
- Дейност при провеждане на профилактични прегледи
на недиспансеризирани здравноосигурени лица над
18 години.
- Изпълнение на програма "Детско здравеопазване"
- Изпълнение на програма "Майчино здравеопазване"
Изпълнение на програма "Майчино здравеопазване"
Целта на програмата е да осигурява нормалното протичане
на бременността и изхода от нея за майката и плода.
Обхващат се бременните и родилките до 45 дни след раждането.
Дейности на общопрактикуващия лекар при бременност
Регистрация на бременната
- Установяване на бременността в ранен период
по клинични белези и насочване към акушер-гинеколог.
- При установена бременност общопрактикуващият
лекар е длъжен да извърши или насочи бременната
за:
- Анамнеза и общ статус;
- Пълна кръвна картина с определяне на кръвната
група, кръвна захар, Rh-фактор и Васерман. При бременна
с Rh (-) фактор задължително се изследва кръвна
група и Rh-фактор на партньора;
- Изследване на урина - албумин, захар, ацетон,
билирубин, уробилиноген и седимент, а при нужда
- бактериологично изследване;
- Ръст, телесно тегло, артериално налягане;
- Тазови размери;
- Консултация със стоматолог;
- Медико-генетична консултация (при жени над 35
години и мъже над 50 години; при предишно дете с
вродени аномалии и др.);
- При наличие на колпит - вземане на влагалищен
секрет и изпращане за микробиологично изследване
с оглед своевременно саниране;
- При екстрагенитални заболявания - консултация
със съответен специалист за последващо поведение;
- При нежелана бременност - изготвяне на необходимите
изследвания и насочване за прекъсване на бременността.
Проследяване на нормална бременност от общопрактикуващия
лекар
- Наблюдението е ежемесечно от момента на установяване
на бременността и ежеседмично през последните 45
дни преди предполагаемия термин на раждане.
- Изследване на кръвна картина (червена, при нужда
- пълна) - 6, 8 и 10 лунарен месец. Изследване за
HIV и HBsAg (еднократно).
- Изследване за наличие антитела при Rh (-) или
АВО-несъвместимост:
- От 9 до 12 г.с. - на бременни
с обременена акушерска анамнеза;
- От 17 до
20 г.с. - на бременни с необременена акушерска анамнеза
и отрицателен Rh-фактор;
- От 29 до 32 г.с.
- на бременни с Rh (-) фактор без наличие на антитела
при първото изследване.
- Изследване на урина- ежемесечно и при нужда
бактериологично изследване.
- По време на консултация следи:
- Тегло;
- Артериално налягане;
- Обиколка на корема
и височина на фундуса на матката;
- Движения
на плода (от 18 г.с. - 20 г.с.);
- Проследяване
на сърдечните тонове на плода;
- Определяне
на положение и предлежание на плода (методи на Леополд).
- Насочване за ехографско изследване в периода
на 16 г.с - 20 г.с. към специалист акушер-гинеколог
по време на бременността.
- Указания за двигателния и хранителен режим на
бременната и подготовка за процеса на раждане.
- Общопрактикуващият лекар издава болничен лист
за отпуск по майчинство 45 дни преди предполагаемия
термин на раждане и обменна карта за родилно отделение,
в което е отразено състоянието на бременната през
целия период на наблюдение.
- Общопрактикуващият лекар има право да води раждане
само в случаите, когато то е започнало в неговата
практика до пристигане на специализиран екип.
Насочване на бременната към АГ специалист в
следните случаи
- При неблагоприятни промени в размерите и формите
на костния таз.
- Обременена акушерска анамнеза - стерилитет (първичен
или вторичен), инфертелитет, мъртвораждания и др.
- При Rh-несъвместимост и/или доказани Rh-антитела,
първораждаща над 30 години - след 32 г.с., многоплодна
бременност, предхождащо оперативно родоразрешение.
- Седалищно предлежание при първораждаща, при
жени с тесен таз и пелвиофетална диспропорция.
- При ранна гестоза на бременността (emesis gravidarum).
- При атипично и патологично предлежание на плода.
- При съпътстващи екстрагенитални заболявания.
Искане за поемане на лечението от болнично
заведение (хоспитализация) се предприема при следните
случаи:
- При клинични симптоми за заплашващ аборт.
- При клинични симптоми за плацента превия, съмнение
за преждевременно отлепена плацента, съмнение за
руптура на матката след извършване на съответна
премедикация.
- При съмнение за преждевременно пукнат околоплоден
мехур и преждевременно раждане.
- При съмнение за плацентарен полип след аборт
или раждане.
- При клинични симптоми за ранни (без emesis gravidarum)
и късни гестози.
- При преносване - след 7-ия ден от вероятната
дата на раждането.
- При данни за фетален distress и интраутеринно
ретардиран плод.
- При съчетаване на бременност с други тежки заболявания
(диабет, сърдечно-съдови, неврологични или др.).
- При тесен таз 10 дни преди определения термин
за раждане.
- При бременни с утежнена акушерска анамнеза (мъртвораждания,
спонтанни аборти и др.)
Общопрактикуващият лекар осъществява лечебно-диагностична
дейност и наблюдение на жените в следродовия период
в следната последователност:
- Едно задължително домашно посещение в първите
24 часа след изписване от родилното отделение.
- До 45-ия ден след раждането извършва два прегледа
на родилката: първи - на 15-ия ден и втори - до
45-ия ден.
Общопрактикуващият лекар извършва домашни посещения
на регистрираните при него бременни и родилки в следните
случаи:
- При бременни с нормално протичаща бременност
и съпъдстващи други соматично заболявания.
- На бременни с отклонения в нормалната бременност
при провеждане на съвместно домашно лечение с акушер-гинеколог.
- При необходимост от извършване на манипулации
в дома на бременната или родилката.
- При повикване от бременната или родилката при
възникнал здравословен проблем.
Изпълнение на програма "Детско здравеопазване"
Целта на тази програма е да подпомогне лекарите от
системата на доболничната помощ относно наблюдението
на растежа и развитието на децата до 18-годишна възраст.
Тя е насочена към здравите деца (от 0 до 18 години);
деца с повишен медико-социален риск; деца с хронични
заболявания.
Общопрактикуващият лекар задължително извършва:
- Преоценка на психическото и физическо състояние
на детето, съобразно възрастта му, резултатите от
направените антропометрични измервания, клиничния
преглед и лабораторните изследвания.
- Общия вид на детето; наличие на вродени аномалии;
наличие на рахит; сърдечен и коремен статус - за
откриване на вродени и придобити кардиопатии, хепатоспленомегалия,
туморни формации.
- Провежда разговор с майката за наблюденията
й относно развитието на детето, хигиенно-хранителния
му и двигателен режим и закаляване и при нужда ги
коригира.
- Води стриктно документацията на детето, отразявайки
всички показатели от антропометричните измервания
при прегледа, резултатите от направените изследвания,
анамнестичните данни от майката и обективния статус
от клиничния преглед, преценката си за нервно-психическото
развитие на детето в личната амбулаторна карта.
- При установяване на патологични отклонения насочва
своевременно детето към консултация със специалист
от съответния профил.
- Съставя индивидуален хигиенно-хранителен и двигателен
режим за детето и го предоставя за прилагане от
майката с подробни указания.
При необходимост от медикаментозна профилактика предписва
необходимото лекарствено средство и разяснява на майката
начините за неговото приложение.
Патронажни дейности, извършвани от екипа на
семейния лекар:
Осъществяват се за новородени и деца с повишен медико-социален
риск до 7-годишна възраст по домовете.
- Общопрактикуващият лекар посещава и извършва
обстоен преглед на новороденото дете в първите 24
часа и между 14-ия и 20-ия ден след изписването
му от родилния дом.
- Запознава се с обменната карта от родилния дом,
изисква допълнително информация от майката за раждането
и инциденти с детето в дните, прекарани в родилния
дом. При необходимост се свързва с микропедиатър
за допълнителна информация.
- Общопрактикуващият лекар или медицинска сестра,
работеща в практиката му, под негов контрол обучава
и демонстрира на майката всички манипулации и процедури,
свързани с отглеждането и полагането на грижи а
новороденото.
- Обяснява и разяснява необходимостта от спазване
на санитарно-противоепидемичен режим и начините,
по които трябва да бъде осъществен.
- До края на първия месец медицинската сестра
посещава ежеседмично детето и контролира как майката
изпълнява дадените указания за отглеждане на новороденото.
- При провеждане на профилактичните прегледи на
детето до навършване на едногодишна възраст съгласно
Наредба №2 от 4 февруари 2003г. за организация и
провеждане на профилактични прегледи при лица от
0 до 18 години и диспансерно наблюдение на здравно
осигурените лица, общопрактикуващия лекар, респективно
работещата под негов контрол медицинска сестра,
след извършване на профилактичния преглед, дава
указания за отглеждането, храненето и дневно-охранителния
режим на детето.
Имунизации:
В дейността си по провеждане на имунопрофилактиката
общопрактикуващият лекар се ръководи от Имунизационния
календар в Република България и сроковете за извършването
им.
Активно наблюдение от общопрактикуващия лекар
на деца с повишен медико-социален риск:
- Недоносени и преносени.
- Близнаци.
- Родени с тегло над 4500 грама.
- Деца, родени с интраутеринна хипотрофия.
- Осиновени.
- Деца на самотни майки и сираци.
- Деца на родители-алкохолици, с медикаментозни
зависимости, наркомани или с психиески отклонения.
- Деца, родени от HIV-серопозитивни майки.
- Деца, родени от майки, регистрирани като боледуващи
или преболедували инфекции, предавани по полов път.
- Деца на диабетно болни.
- Деца, контактни с туберкулозно болни.
- Хипотрофични деца.
- Деца, живеещи при лоши социално-битови условия
и психо-емоционален стрес.
- Деца от малцинствени групи и затворени общности.
- Деца с вродени аномалии и малформации.
- Деца, боледуващи често от остри респираторни
заболявания и бронхопневмонии (повече от 4 пъти
годишно).
- Деца с чести диспептични заболявания.
- Изкуствено хранени деца до 3-месечна възраст.
Диспансеризация на деца с хронични заболявания и
деца с непоносимост към белтъка на кравето мляко - съобразно
Наредба №2 от 4 февруари 2003г.(ДВ бр.16/2003г.) за
организация и провеждане на профилактични прегледи при
лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително
здравноосигурени лица. 