Търсене:

 

Начало > Инфо > Зачатие > Ин витро оплождане

Ин витро оплождане

Увод


Оплождането ин витро и ембрионалният трансфер са приложени успешно при хората преди повече от 25 години и от тогава повече от един милион деца са заченати чрез този метод. Ин витро оплождането е процедура, чиято цел е да увеличи шанса за зачеване при двойки, при които други методи за зачеване са били неуспешни или невъзможни. Това е един комплексен процес и включва много етапи като резултатът е инсеминацията и оплождането на ооцити (яйцеклетки) в лаборатория. Ембрионите, създадени по този начин се поставят в матката за потенционално имплантиране. Всеки стадий на процеса крие специфични рискове, които ще изброим.

Ползи от терапията

Оплождането ин витро е незадължителна медицинска процедура. То може да даде шанс за забременяване при двойка, която не може да зачене по други начини.

Рискове на терапията

Овариалната хиперстимулация стимулира развитието на яйцеклетки
Контролираната овариална хиперстимулация, която се използва при ин витро оплождането има за цел да стимулира яйчниците да създадат няколко яйцеклетки (ооцити), а не обичайната една яйцеклетка както това се случва по време на нормален цикъл. Няколкото яйцеклетки дават потенциална възможност за създаване на няколко ембриона (оплодени яйцеклетки), които да бъдат трансферирани в матката и значително увеличават вероятността от зачеване.
Лекарствените средства, които се използват за увеличаване на производството на яйцеклетки може да съдържат (но не са ограничени само с тези лекарства) Лупрон (антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон), Antagon или Cetrotide (също антагонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон), Follistim, Bravelle или Gonal-F (FSH,фоликулостимулиращ хормон), Repronex (комбинация от FSH и LH - фоликулостимулиращ и лутенизиращ хормон), и Прегнил или Новарел (hCG ,човешки хорион гонадотропин). Всяко едно от тях се прилага само чрез инжекция. Повечето се инжектират подкожно, макар че някои са интрамускулни инжекции. Рисковете, свързани с прилагането на инжекционни медикаменти за фертилитет могат да са (но не се изчерпват само с тези реакции): болезненост на мястото на приложение, инфекция, хематом и подуване или рана на мястото на инжектиране.
Рисковете, свързани с медикаментите могат да включват (но се се ограничават само с тях): алергични реакции, овариална хиперстимулация (лека, средна или силна), отказ на яйчниците да реагират и прекъсване на цикъла на терапията.
Има случаи, когато по време на стимулация се налага спиране на опита за ин витро и отлагането му за известно време. Това става, когато яйчниците произвеждат или прекалено много или недостатъчно яйцеклетки в отговор на стимулацията с лекарства. Въпреки че това може да е голямо разочарование, понякога се налага да се прекъсне употребата на лекарства, за да се избегнат евентуални усложнения и да ви oсигурят най-добрия шанс за бъдещ успех. Ако се наложи спиране на терапията, ще бъдете уведомени да спрете инжекциите. Няма да се прилага човешкия хорион гонадотропин и няма да се събират яйцеклетки. Ще бъдете помолени да се срещнете с лекаря си, за да вземете решения относно бъдещи терапии.
Когато при терапията за лечение на безплодие се използват лекарствени средства за предизвикване на овулация, яйчниците са принудени да доведат повече от една яйцеклетка до зрялост. Съответно, нивата на естрогена и прогестерона достигат нива много по-високи от нормалните. Когато нивото на естрогена се увеличи от слабо до средно, страничните ефекти могат да бъдат(но не се ограничават само с това): задържане на течности с леко увеличаване на теглото, световъртеж, разстройство, тазов дискомфорт, дължащ се на увеличени и кистозни яйчници, болезнени гърди, промяна в настроенията, главоболие и умора.

Хиперстимулационен синдром
Ако нивото на естрогена се вдигне изключително много и се предпише човешки хорион гонадотропин, за да се задейства окончателното съзряване на яйцеклетките, могат да настъпят следните по-сериозни усложнения:

  1. Силна задръжка на течностите с течности в коремната област и/или гръдния кош;
  2. Тромбози на вените и/или артериите (образуване на кръвни съсиреци), кото могат да доведат до инсулт, емболия или потенциално фатални усложнения;
  3. Ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или усучат (налага се спешна хирургическа намеса)

Всеки един от трите проблема, описани по-горе може да изисква продължителна хоспитализация.
Предвид възможността за такива тежки усложнения, е важно внимателно да се следи реакцията на жената към тези лекарствени средства. Наблюдението позволява на лекаря да определи кога яйцеклетките са готови за следващата фаза: аспирирането им. Наблюденията включват чести изследвания на кръвта за нивата на естрадиол (естроген) и евентуално прогестерон, нивата на фоликулостимулиращя и лутенизиращия хормон. Тези кръвни тестове се правят обикновено около 12 дни. Рисковете, свързани с вземането на кръв включват:

  1. Болка на убоденото място
  2. Болезненост или инфекция на кожата
  3. Рана или белег на мястото, от където е взимана кръв.
  4. Развитие на кръвен съсирек във вената (тромбоза, тромбофлебит)

Втората част на наблюдението при ин витро оплождането включва употребата на интравагинален ултразвук, за да се проследи фоликуларния растеж. Яйцеклетките се развиват в изпълнени с течност кистички в яйчниците, които се наричат фоликули и се уголемяват при узряването на яйцеклетката. Обикновено ултразвуковите изследвания започват след като се измери реакцията на естрогена и продължават периодично до аспирирането на ооцита (яйцеклетката). Ултразвуковите изследвания се правят чрез вагинална сонда. Вагиналните сонограми не носят почти никакъв риск, но може да причинят лек дискомфорт, особено около времето за овулация.
Стимулацията на яйчниците с лекарствени средства предизвиква развитието на няколко фоликула. Това е желателно при ин витро оплождането, тъй като когато броят на яйцеклетките се увеличи, шансът за успех също се увеличава. Няколкото ембриони може да увеличат също и риска от многоплодна бременност. Около 20-25% от бременностите с ин витро оплождане са многоплодни. Повечето са близнаци, но може да се случи бременност с тризнаци, четиризнаци и дори повече. В някои медицински центрове се извършва процедура, наречена контролирана редукция в случаи на тризнаци или бременности с повече плода.

Аспириране на яйцеклетка
При ин витро оплождането, събирането на яйцеклетките обикновено се извършва по трансвагинален ултразвуков път. За да стане това, се вкарва игла в яйчниците чрез вагиналната стена (с упойка за ин витро). Това става с помощта на ултразвук, за да се локализира всеки фоликул. Фоликуларната течност се изтегля в тестова тръба, за да се извадят яйцеклетките. Въпреки че на пациентките интравенозно се дават болкоуспокояващи медикаменти, и се наблюдават от анестезиологичен екип, някои жени може да изпитват дискомфорт по време на процедурата. Обикновено фоликуларната пункция трае 20-30 минути и пациентите се изпращат в къщи няколко часа след процедурата. Рисковете при екстракцията на ооцита (яйцеклетката) могат да включват(но не се ограничават само с това):

  1. Евентуални реакции към лекарствата и процедурите, използвани при слагането на анестезията.
  2. Рискове, свързани с преминаването на иглата през вагината в яйчниците (включва инфекция, кървене, непреднамерено увреждане на съседни органи, напр. черва, бъбрек, кръвоносни съдове, уретра, матка или яйчник (яйчници), и сраствания (вътрешни белези) след процедурата. Въпреки че не се среща често, може да се появи кървене или увреждане на червото и може да се наложи операция за отстраняване на уврежданията; но това се случва много рядко. Много рядко, инфекцията може да се усложни и да се наложи хистеректомия и/или премахване на единия или двата яйчника.

Събиране и подготовка на спермата
Проба от семенната течност трябва да се представи от партньора чрез маструбация в деня, в който ооцитът (яйцеклетката) се аспирира. Това обикновено се прави докато трае аспирацията на яйцеклетката. Изисква се въздържане от еякулация между 2 и 5 дни преди даването на сперма. След като пробата е произведена, спермата се подготвя за оплождане на яйцеклетките в лаборатория. Тъй като това може да е стресов период за мъжа, партньорът може да не е способен да произведе проба в нужния момент. Мъжете, които мислят, че ще им е трудно да дадат проба, имат възможност да дадат предварително семенна течност, която да бъде замразена в лабораторията и да се използва в подходящото време. Също така може да бъде извършена биопсия на тестисите като начин да бъде получена семенна течност за ин витро олождането.

Оплождане на яйцеклетките и развитие на ембрион
След аспирирането на яйцеклетката, фоликулярната течност веднага се изпраща за идентификация на яйцеклетките, преценка и подготовка за оплождане. В процеса на събиране на фоликуларната течност е възможно да се отделят голям брой яйцеклетки. Препоръчва се всички яйцеклетки да бъдат оплодени, за да се увеличи броя на ембрионите за последващия трансфер. Всякакви възражения към тази политика трябва да се представят в писмен вид и да се приложат към документите за ин витро оплождане имайки предвид, че по този начин шансът за успешно забременяване може да се намали. Ако нямате възражения, приготвената сперма ще бъде добавена към всяка яйцеклетка и ще бъде сложена в инкубатор при контролирани лабораторни условия. На следващия ден всяка яйцеклетка се изследва за признаци на оплождане. Възможно е обаче да няма нито една оплодена яйцеклетка. Ако това се случи, лаборантите ще опитат повторна инсеминация на яйцеклетките или ще направят интратцитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката (ICSI), за да се получат ембриони за трансфер. Ако и след това не се получи оплождане, яйцеклетките ще се отхвърлят и останалата част от процедурата ще се отмени. В случай на увреден мъжки фактор, двойката може да бъде посъветвана да обмисли варианта да използва сперма от анонимен донор (получена чрез лицензирана банка за сперма за “резервен” вариант или като вторичен спермен източник), в случай че не е възможно да се вземе достатъчно семенна течност от партньора по време на оплождането.

Яйцеклетките, които са оплодени, се оставят да се развиват още 2 или повече дни при контролирани лабораторни условия преди да бъдат пренесени в матката на жената. Според желанието на двойката, някои оплодени яйцеклетки/ембриони могат да се замразят и запазят за бъдеща употреба.

След като ембрионите са пренесени в матката, жената трябва да продължи добавките прогестерон, които са започнали вечерта преди процедурата по аспирация на яйцеклетката. Прогестеронът може да бъде приеман като комбинация от орални таблетки и ректални/вагинални свещички или чрез инжекции. Доказано е, че приемането на тези медикаменти след аспирирането на яйцеклетките създава по-добра маточна среда за ембрионите, което от своя страна увеличава шанса на бременността. Страничните ефекти на прогестерона могат да включват:

  1. Сухота на вагината;
  2. Подуване, болезненост на гърдите;
  3. Депресия, промяна в настроенията;
  4. Закъснение на менструацията.

Синтетичният прогестерон се свързва с определени вродени малформации. Чрез използване на естествен прогестерон, рискът от такива малформации, причинени от медикаментите, значително намалява. Трябва обаче да се отбележи, че вродени малформации се наблюдават при 3% от нормалните забременявания в САЩ. Поради тази причина, използването на естествен прогестерон не гарантира дете без вродени малформации.

Трансфер на ембрионите в матката
Ембрионите се прехвърлят в ден трети или пети от развитието си. Ембриолозите са тренирани да разпознават “здравите” ембриони и понякога може да препоръча да се изчака развитието на ембриона до ден пети, известен като стадий бластоцист. Бластоцист-трансферът става все по-популярен при ин витро оплождането, тъй като това може да увеличи шанса за успех и да намали вероятността за близнаци, тризнаци или повече ембриони. Лекарят трябва да работи в тясна връзка с ембриолога, за да прецени дали ден трети или пети е подходящ за трансфер в индивидуалния случай.
Ембрионите се слагат в матката с помощта на малка тръбичка (катетър). Процедурата е подобна на намазка и не се налага анестезия и обикновено е безболезнена. Ембрионите се поставят в малко количество течност в катетъра, който се пъха през шийката на матката по време на обикновен преглед със спекулум. Ембрионите се поставят така, че да достигнат най-горната част на матката. Броят на ембрионите, които се поставя, зависи от индивидуалните характеристики на двойката и това решение се взема съвместно от двойката, лекаря и ембриолога. Обикновено в един ин витро цикъл, се поствят между 2 и 4 ембриона.
Ембрионалният трансфер може да предизвика леки спазми. Въпреки че е малко вероятно, при ембрионалния трансфер ембрионът (ембрионите) могат да не се поставят на точното място през шийката (което води до загуба на ембрионите) или да попаднат във фалопиевите тръби (евентуална извънматочна бременност). Има съвсем малък риск от кървене или инфекция като резултата от трансфера.
След трансфера, жената може да се облече и да си почине за кратък възстановителен период. 12 или 14 дни след трансфера се прави тест за бременност, независимо дали има маточно кървене.
Трансферът на няколко ембриона увеличава шансовете за успех. Същевременно трансферът на няколко ембриона увеличава риска от многоплодна бременност. Всяка многоплодна бременност носи увеличен риск от спонтанен аборт, преждевременно раждане, а също така и по-висока финансова и емоционална цена. Повишеното кръвно налягане и диабет, дължащи се на бременността, са по-често срещани при бременни с повече от един зародиш. Може да се наложи по-дълга хоспитализация на тези бременни жени, а също така на бебетата и майките след раждане. Възможна е ектопична бременност (плодът е разположен в тръбата), а също и комбинация от нормална и ектопична бременност. Ектопичната бременност е състояние, което може да наложи лапароскопия или по-значителна операция. Както и естествените зачатия, бременостите, които стават чрез инвитро оплождане, може да завършат със спонтанен аборт. В такъв случай може да се наложи кюртаж.
Двойките, които се подлагат на инвитро оплождане трябва да направят избор и да обявят официално желанието си като изберат една от следните опции за това какво да се направи с останалите ембриони:

  1. Замразяване (криопрезервация) на останалите ембриони за използване на същите от двойката в бъдещи инвитро терапии.
  2. Анонимно дарение на ембрионите за използване от друга инфертилна двойка (двойки), ако дарителите и техните ембриони отговарят на определени критерии (Няма да получите никакви пари за това дарение,нито пък центърът,в който се извършва ин витро оплождането, ще ги “продаде”. Центърът си запазва правото да замрази всички дарени ембриони, а също така и правото да унищожи дарените ембриони, ако не се намери подходяща кандидатка за тях).
  3. Ембрионите може да бъдат оставени да се развиват в лабораторията докато загинат, след което ще се изхвърлят в съответствие с професионалните етични стандарти и съответните правни изисквания. (това обикновено се случва между 6 и 8 дни след събирането на яйцеклетките).

Други:
Всеки един асистиран репродуктивен процес може да бъде психически стресиращ. Може да се появят силно напрежение и разочарование. Съветваме ви да обсъдите варианта за временна помощ от психиатър, психолог, съветник или социален работник, който може да ви помогне в този труден период.
От двамата партньори се изисква отдаденост и време, за да се премине през целия цикъл на ин витро оплождането. Ще се наложи двойките да съгласуват ангажиментите си, за да се извършат всички нужни изследвания и терапии, свързани с ин витро оплождането и ембрионалния трансфер. Жената е отговорна за това да се явява в лекарския кабинет за насрочените ултразвукови прегледи и кръвни тестове в продължение на няколко дни или седмици преди очакваното събиране на яйцеклетките. Мъжът е отговорен за това да се яви по времето, когато лекарят е назначил събирането на спермата.

Теоретични проблеми и шанс за успех:
За съжаление, нито зачеването, нито щастливият край на бременността могат да се гарантират от ин витро процедурата. Съществуват много причини поради които може да не се стигне да бременност при ин витро процедурата. Всъщност, съществуват сложни и в голяма степен неизвестни фактори, които ограничават процентите на успеваемост при асистираните репродуктивни техники. Някои от известните причини за неуспех могат да включват:

  1. Невъзможност да се извлече яйцеклетка защото:
    - фоликулите, които съдържат зрели яйцеклетки може да не се развият по време на ин витро цикъла
    - овулацията е станала преди времето за аспириране на яйцеклетката
    - невъзможност да се аспирира една или повече яйцеклетки
    - съществуващо срастване и/или технически трудности, които пречат на успешното аспириране на яйцеклетка
  2. Аспирираните яйцеклетки може да не са нормални;
  3. Възможно е да няма достатъчно семенна течност за оплождане на аспирираните яйцеклетки защото мъжът не може да произведе семенна проба; защото пробата не съдържа достатъчно сперматозоиди за оплождането; защото лабораторията не е успяла да обработи правилно наличната сперма; или защото е отказана донорска сперма като резервен вариант;
  4. Оплождането на яйцеклетките за произвеждане на ембриони може да е неуспешно, дори ако яйцеклетките и сперматозоидите са нормални;
  5. Ембрионите може да не се развият нормално или въобще да не се развият. Ембрионите, които покажат някакво ненормално развитие няма да се поставят в матката;
  6. Ембрионалният трансфер в матката може да бъде труден/невъзможен, или ембрионите може да не се имплантират, или е възможно ембрионите да не се развият нормално след имплантирането;
  7. Всяка една стъпка от процеса ин витро може да се усложни от непредвидени ситуации, например неподходящи климатични условия, повреда в апаратурата, лабораторни условия, инфекция, човешка грешка или подобни.

В случай на смърт на двойката преди ембрионалния трансфер, ембрионите ще бъдат унищожени, освен ако не е посочено в писмен вид друго.
Когато жената забременее в следствие на ин витро оплождане, това обикновено е нормално протичаща бременност. Въпреки това, винаги има риск от анормална бременност, спонтанен аборт, кухо яйце, ектопична бременност или преждевременно раждане. Ин витро оплождането не е гаранция срещу такива ситуации. Вродени дефекти, генетични аномалии, умствени недостатъци и други дефекти, които се случват при 3% от нормално започнатите бременности могат да се появят и при бременности, при които зачеването е асистирано. Изследване на голяма група деца, родени чрез асистирано зачеване показва, че при тях процентът на аномалии е почти същия като при нормално заченати деца. При жените с многоплодна бременност съществува много по-голям риск от усложнения, които могат да са следните: токсемия, прееклампсия, спонтанен аборт, преждевременно раждане, мъртво раждане, вродени малформации и други усложнения.

Алтернативи на ин витро зачеването:
Според индивидуалния и уникален случай на безплодие при всяка една двойка, шансът за зачеване по друг начин означава, че алтернативи на ин витро оплождането (включващи вътрематочна инсеминация и терапия с лекарствени средства) може да има или да няма. Вероятността за успех на тези алтернативи е различна според вида и сериозността на причината за инфертилитета. За някои двойки дори е възможно да заченат без лекарска помощ. Преди да започнете терапия за ин витро оплождане, добре е да поговорите с лекаря си за алтернативни методи.                                                                                                                           

По материали на http://www.ivf.com
превод от английски: Анелия Донева